„Казвам се Симона Ефремова и съм преподавател във II „В“ клас в 142. ОУ „Веселин Ханчев“.
Щастлива съм, че съм учител именно на тази възраст, защото децата не само се учат от нас — и ние се учим от тях.
Те ме учат на търпение, на усърдие и на това непрекъснато да търся нови начини, чрез които знанието да достига до всяко дете.
Избрах да бъда учител именно заради децата — заради тяхната енергия, въображение и способността им да ни вдъхновяват всеки ден.
Щастлива съм, че съм учител именно на тази възраст, защото децата не само се учат от нас — и ние се учим от тях.
Те ме учат на търпение, на усърдие и на това непрекъснато да търся нови начини, чрез които знанието да достига до всяко дете.
Избрах да бъда учител именно заради децата — заради тяхната енергия, въображение и способността им да ни вдъхновяват всеки ден.
Вярвам, че най-важното е не просто какво преподаваме, а какви хора помагаме на децата да станат — добри, мислещи и съпричастни.
А след години бих искала, когато си спомнят за училище, чувството, което остава в тях, да бъде топлота.“
